Изолиране и съхранение на стволови клетки в България - предпоставка за терапия и лечение на редица заболявания.Но дали събирането на тези клетки от кръв на плацента на новородено и тяхното съхраняване с цел подпомагане и обезопасяване на бъдещото здраве на детето са общодостъпни процедури в България?Притежава ли наистина нашата държава онези високо специализирани криолаборатории, осигуряващи всички необходими условия за съхранение на стволови клетки в продължение на десетилетия?Или в момента за инвестирането на тези средства от едно средностатистическо българско семейство осигурява "обратна възвръщаемост" единствено белгийската компания Cryo-save с изградени традиции и професионални условия за съхранение на тези особено ценни клетки?

Наистина доста се писа за тези неща
Май че момчетата от шейново не са мошеници
Поне така ми се струва
Работят наистина с най-голямата банка в Европа, проверих
жалко, че ми е минало времето за съхранение

каква ли сума трябва да отдели едно семейство ,за да "осигури"децата си със стволови клетки?Значи ли отново,че ограничените откъм финанси-кучета ги яли?

Обръщам се към вас, като представители на една от най-четените електронни медии, за да споделя разсъжденията си на човек в зряла възраст, на когото съдбата отреди по много лични причини да живее далеч от България. След две десетилетия не лек емигрантски живот придобих американско гражданство, получих признанието и отговорността да ръководя фирма, радвам се на завиден жизнен и професионален стандарт, т.е. постигнах т.н. „американска мечта”. Това обаче не прави по-малка болката ми, позната на всеки емигрант, скрита между редовете на химна на българските емигранти по широкия свят, народната песен „Я кажи ми, облаче ле бяло.” Следя отблизо събитията в България и винаги съм стискал палци за нейния успех, но ги стискам в юмрук, а не между показалеца и средния пръст, както стиска палци за България онзи „патриот”, описан още от Ботев в едноименното стихотворение. Поводът за тези думи е един прочит на Протокол Nо.115 от заседание на Комисията по здравеопазване в българския парламент от 15 май т.г., по време на което се е обсъждал един законопроект за промяна на Закона за трансплантациите, внесен от депутат с претенции за дясно-центристка политическа ориентация, принадлежащ към партия, която има претенциите да бъде дясна и да поеме властта след следващите избори. На времето, когато за пръв път стъпих на американска земя, преживях прословутия „културен шок”, предизвикан от драстичните разлики в културата, обичаите и стандарта на живот между Европа и Америка. Тогава не можех и да предположа, че след години, при пътуванията ми по работа в България, ще преживявам подобен шок многократно, този път с обратен знак, поради драстичните разлики в начина на мислене на българина и американеца. Та такъв шок преживях отново преди няколко дни, когато четях протокола на тази парламентарна комисия, и се сблъсках с една покъртителна интелектуална нищета, лъхаща от многопосочния обмен на словосъчетания между депутати, които явно не разполагат с необходимите общо-интелектуални потенции, за да разберат абсурда на предложението да се забрани и то със закон на майката да съхрани кръв от своята плацента за евентуалното спасяване на нейната рожба след време, ако се наложи. Аргументът, който се е обсъждал, при това сериозно, е, че имало и хора, които не могат да платят за съхранението на клетките, което било скъпо и следователно, трябва да забраним на тези, които могат и искат да си платят, да имат достъп до този вид медицинска услуга. Нещо повече, в протокола се говори за създаване на държавна тъканна банка, която ще осигурява тази услуга на всички, които поискат, но при условие че клетките ще се ползват от всички нуждаещи се. Простата аритметика на ниво трети клас показва, че при среден брой раждания около 70 000/годишно в България и при средна себестойност от 3 000 лв. на случай, на МЗ ще са му необходими 210 милиона лв. годишно. Като се има пред вид, че средният период на съхранение е 15 години (минимум 10 – максимум 20), то за съхранението само на клетките, събрани за една година, на МЗ ще са необходими 3 милиарда и 150 милиона лв., а за цялата програма българският данъкоплатец ще трябва да задели десетки милиарди левове. За да се намалят тези разходи, ще трябва някой да влезе в ролята на Господ и да решава чии клетки ще се вземат/съхраняват, и чии – не. Разбира се, ролята на Господ ще се изпълнява от държавата, т.е. от скудоумците, които всеки ден българският народ гледа по телевизията и чиито творения рине в Авгиевите обори, наречени България. Очевидно е, че се готви възкресение на провалилата се концепция „От всекиму – според способностите, всекиму – според потребностите”. Всички ще са равни, но някои ще са по-равни. Едни ще даряват, други – не. Данъкоплатецът ще плаща, а достъпът до „кюпа” ще е общ. Нещо подобно на сегашната здравно-осигурителна система, където тези, които работят честно - плащат, а онези, които ползват болниците като безплатни детски градини, получават социални помощи, безплатен ток, имунитет от наказателна отговорност, консумират платеното от другите до степен, че не остава нищо за реалните платци. За съжаление това скудоумие се подхранва от перфектните механизми за безотчетно харчене на данъкоплатски пари, прикрито зад параван, наречен „социална държава”. Като че ли отиваме там, откъдето Русия се връща – в театъра на илюзиите, където опитни хитреци и професионални илюзионисти разиграват на зрителите етюда „тука има – тука нема”. И докато тълпата се радва на хляба и зрелищата, без да усети, в един момент се оказва, че билетът за театъра е платен с цената на най-скъпото – свободата. Защото няма свобода там, където гражданите нямат правото на свободен избор, който би могъл да е и погрешен. Няма свобода там, където държавата казва: „ако нямаш мнение дали искаш или не искаш да си донор, значи искаш; липсата на мнение е забранена.” Няма свобода там, където държавата с покровителствен и арогантен тон казва на своите граждани: „Понеже има риск да направите погрешен избор, затова по-добре държавата да прави избора вместо вас, защото държавата по-добре знае какви са вашите потребности и по-добре може да защити вашите интереси”. А кой се крие зад фасадата на държавата? Стари измамници, които от векове предпочитат да правят помен с чужда пита, описани добре от Алеко, Ботев и др. български поети и народопсихолози. Защото много по-сладко е да управляваш държавни структури, фирми и компании, за които не си дал нищо и не си заложил името, имота и спестяванията си. Мотивите на тези хора са контрапункт на Апостоловите думи и се изразяват в принципа: „ако загубя – губи цял народ (т.е. плаща данъкоплатеца-баламурник), ако спечеля, печеля само Аз.” Да живее държавното!

Явно е, че българските депутати страдат от интелектуално-политическа недостатъчност. От една страна говорят за реформи, за финансова дисциплина и прозрачност, за децентрализация и свободна инициатива, а от друга страна все още живеят с илюзията, че държавното по-добре пази обществения интерес от частното. От една страна говорят за корупция, която по дефиниция е право-пропорционална на държавната намеса в обществения и икономическия живот, а от друга страна, при всеки проблем се хващат като удавник за сламка в идеята, че държавната структура ще реши проблема, а частната ще го задълбочи.

На фона на ясния, прозрачен, смислен и изчерпателен обществен дебат, който наблюдавам в САЩ относно проблеми, преминаващи от противоречивите методи на ЦРУ в Европа, през Абу-Гариб, Ирак, Иран, та до социалните и медицински концепции на кандидат президентите, това, което виждам в България е подтискащо, дори отчайващо. Дали не е далеч денят, в който българските депутати ще забранят частната собственост?

Емигрант родолюбец.

http://www.parliament.bg/?page=ns&lng=bg&nsid=5&action=show&Type=cmSteno&SType=show&gid=164&id=954

Изцяло споделям мнението на емигранта -родолюбец.Само бих коригирала представата му за по-голямата част от българските депутати -те страдат от шизофрения, от която обаче сме потерепевши всички ние редови граждани в майка България! Тежко ни горко, ако сегашният депутат Д-р Лъчезар Иванов стане бъдещ министър на здравеопазването, както се надява самият той! Като зная, че ползва съветите на "професионалиста" и политически "илюзионист" Пламен Кенаров, тя работата е ясна! Дано Бойко Борисов навреме осъзнае с кого си има работа!